МЍТЕ, мн. няма, ср. Диал. Миене. Умий си, Керо, очите, / туй ща тий, Керо, митето. Нар. пес., СбНУ ХХV, 131. Тоз сапун е за мите. Т. Панчев, РБЯд, 209.
МЍТЕ частица. Диал. Недей. Я Мила си ни [на братята си] думаше: / — Мите Димитра носете, / Димитра в гора зелена, / .. / но Димитра отнесете / на Димитрови егреци. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 44-45.