МЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За който се взема мито; обмитен. Противоп. безмитен. Митни стоки. Митни тарифи.
2. Остар. Митнически. Кога стигнахме на върха на голата могила, при митната стража, на изток се отвори един дълбок, длъгнест дол. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 94. Всичките други данъци от какъв и да бъдат вид ще ся унищожат, .. Тези права ще ся предразподелят по границите на митните (..) власти. ДЗ, 1868, бр. 10, 39.