МИТЍНГАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който се отнася до митингаджия. Навред те [буржоазните партии] се срещат и ще се срещат с работнически маси, които трябва да печелят за избиратели и за свой митингаджийски калабалък. Г. Георгиев, Избр. пр, 429. Целият събор като че се сби в топка, заприлича на митингаджийско сборище и забръмча като рояк разсърдени пчели. Н. Попфилипов, РЛ, 145.