МИТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Митичен. Сводът на баните [в Помпей] е покрит с прелестни изваяния (..) на амурчета, а стените с атласи и други митически същества. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 133. Това, що човек е изживял в допирането си до природата, посред вечното движение на природните явления, това той е изказал художествено в баладата или митическата поема. Б. Ангелов, ЛС, 37. — Поезията винаги е влияела на човека. Не случайно елините са приписвали на поетите (на истинските, на големите) митически възможности. П. Матев, ПОС, 96. На първо място между митическите герои у гърците занимавал Геркулес и Тезей. Н. Михайловски РВИ (превод), 56. Митически образ.
◊ Митически песни. Фолкл. Вид народни песни, в които образно и по фантастичен начин се отразяват наивни вярвания и възгледи за природни явления, за прояви в човешкия живот. Митическите песни, .., са ударили печат на поквара върху християнските. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 24. Митическите песни са доста разнообразни: за вграждания, за вили, самовили, за змейове и змеици, за хали и лами.
МИТЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. митически; чрез, с помощта на мит1, като в мит1. Поради силно развит атавизъм [хората] преживяват вярванията си от детинството на човечеството, когато човек си е обяснявал природните явления митически. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 144.