МЍТКАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Неодобр. 1. Ходя непрекъснато, на много места, не се спирам; скитам. — Не, аз пък мисля друго — отвърна ядосано овчарят, — ще го вържа, нека гладува до утре, да запомни, че който митка по гората, спи гладен. Г. Райчев, В, 18. По-лесно е да се каже къде не ходи, отколкото къде митка. Г. Краев, Ч, 231. Тоя Балабанов ми са не харесва! Токо митка из кьошетата, токо ходи нагоре-надоле по канцелариите. С, 1872, бр. 33, 264. Ой та тебя, царю, цар Мурате, / каква е тази мъка от турци, / защо миткат из Приляп града / да им колим агнета гергьовски. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 155.
2. Имам интимни връзки с много мъже (жени); развратнича, хойкам. — Всяка разпътница може да митка с тоя, с оня и накрая да си избере едного за прикритие, за жертва. Б. Болгар, Б, 89. Понякога си виках: да беше се и онази, моята, разтурила от немотия, сигурно бих ѝ простил. Ама не миткаше от немотия, кучката му с кучка. Б. Райнов, МН, 101. — Началникът е неин човек .. Тя и с него митка. Й. Стоянов, ПД, 45. митка се безл. След първата любов онова, що се разнася на здрави крака и с което се митка по улиците на живота, не е вече сърце, а твърде обикновено парче месо. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 151.