МЍТКАНЕ1, мн. -та, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от миткам и от митка се; скитане. — А пък аз едва през караулната служба сполучвам да се наспя — заяви фабрикантският син. — Не ми остава време от миткане. Ив. Хаджимарчев, ОК, 199. Той [Гроздан] привикна на това миткане от селото до града. Г. Караславов, ОХ II, 634. — Знам я .. Как добре я знам аз! .. Затова съм дошъл при тебе, Цецо .. Ако тя почне да шикалкави, да има свидетели за мръсния ѝ нрав, за миткането ѝ. Б. Болгар, Б, 121.
МЍТКАНЕ2, мн. -та, ср. Диал. Отгл. същ. от миткам се; подмилкване, умилкване.