МИТКА̀Ч м. Разг. Неодобр. 1. Мъж, който митка, скита, ходи насам-натам; миткало. Тоя човек навярно си имаше и близки, сигурно беше ценен в службата си на подслушвач, миткач и доносник. Т. Харманджиев, КВ, 21. — Културнопросветникът да излезе .. Да ни държи беседа за морала и новите отношения! .. — Буржоазна издънка .. Миткач! Ст. Даскалов, СД, 459.
2. Мъж, който има връзки с много жени. Беше им смешно, че безпробирният миткач по чужди жени ревнува младата хубавичка учителка от доктор Атанасов. Т. Харманджиев, КВ, 298.