МЍТНИЦА ж. 1. Държавно учреждение, което упражнява контрол над внасяни от чужбина или изнасяни за чужбина стоки, като ги облага с мито. Първият, .., се завъртя малко в София, .. — и се върна пак в Одеса, зае някаква служба при тамошната митница. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 131. Там постъпи [Нончо] като оценител в митницата и на тая длъжност го завари освобождението на Добруджа. А. Гуляшки, СВ, 27.
2. Сградата, в която се помещава това учреждение. Венко и Начко бяха застанали пред входа на митницата. Край тях непрестанно минаваха пътници, чиито куфари бяха вече прегледани. Ал. Бабек, МЕ, 44. Едва когато влакът затрополя по железния мост над Сава, .., и след две-три минути спряхме пред първата австрийска митница, аз се почувствувах наистина в чужбина. К. Константинов, ППГ, 202.