МИТНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Служител в митница. От парахода слезе с два куфара в ръце един млад човек, .. Посрещнаха го митничарите: един инспектор с руска войнишка шапка и един стражар. А. Каралийчев, ПГ, 182.— Дълги години бях митничар и знам какви са митническите разпоредби. Я. Антов, СбХС, 333. На другия тезгях един черничък, кокалест митничар проверяваше багажите. Ст. Дичев, ЗС II, 64.


Източник: Речник на българския език (онлайн)