МЍТНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Митнически; митнички, митнишки. Митничните стражари първи разбрали, че те бягат и открили по тях честа стрелба. А. Страшимиров, А, 326. При митничния пункт гореше стражен огън. А. Страшимиров, К, 3. Безсребърен друмник, с измачкана раница, / седя в този сънен локал / и моята будна печал / стои като митнична стража на граница / и всяка наслада, и всяка мечта / облага с високи, жестоки мита. Хр. Смирненски, Съч. II, 189.


Източник: Речник на българския език (онлайн)