МЍТНИЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Митнически; митничен, митнишки. Щом излязъл на сръбския бряг, той [Алавантич] с поменатите трима другари отишъл в караулното помещение на митничката стража, представил се на стражарите за нов комендант. Бълг., 1902, бр. 466, 2.