МИТО̀, мн. мита̀, ср. 1. Финанс. Налог, който се събира върху стоки, внасяни от чужбина или изнасяни в чужбина. Голяма част от донесената му в Чикаго стока стои още в митницата. Няма средства да я изтегли — искат му безбожно мито. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.4, 44-45. Вътрешната търговия на Франция срещала големи пречки от феодалното устройство на държавата. Най-голяма пречка съставлявали вътрешните мита, които се събирали на границите на отделните провинции. Ист. Х кл, 1951, 11. Търговията в Турция не може да прави конкуренция със систематическото разбойничество на правителството, .., при баснословните мита и даноци връз произведенията на страната. Хр. Ботев, Съч. 1929, 172. Подбудени от завист, няколко първи цариградски търговци, .., забраха да притесняват българските търговци в Цариград и Солун и да им зимат без мяра мито. Д. Войников, КБИ, 86. Има един запретен вид търговия, която носи название контрабанда и която се занимава с прекарването през границите запретени стоки, т. е. без да плаща определеното за нея мито. Знан., 1875, бр. 2, 29. Никой си не йе понел йимането на тойе свет. Някои отговарят: „Защо йе скъпо митото“. Послов., СбНУ ХХV, 26. Определям мито. Δ Плащам мито. Δ Облагам с мито. Δ Освобожавам от мито. Вносно мито. Износно мито. Високо мито. Ниско мито.
2. Остар. Такса. Стигал чак у Цариград при патриката и цара. Ама пашата даде мито на патриката и цара, та коги попа иде там, они му кажат: „Царство му е, воля му е“. Нар. прик., СбНУ ХLI, 454. Стоене, Стоене, ти дюлбер кеяя, .. / ти дюлбер, ти гюзел, тебе наредия, / .. / тебе, та па мене, митото да берем. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 329.
◊ Съдебно мито. Остар. Такса, разноски по водене на дело. От исковите молби за издаване заповед за плащане по парични вземания или за изпразване на наети помещения (..), се взема съдебно мито на общо основание. Хр. Даалиев, ТИА, 143. Съдебните мита ся земат от молбите за иск, от отзивите, от задочните решения и от въззивните жалби. ВП, 141.