МИТО̀ЗА ж. Биол. Най-разпространеният начин на възпроизвеждане на клетките, при който настъпва равно разпределение на генетичния материал между дъщерните клетки и приемственост между хромозомите в ред поколения; непряко деление на клетките, кариокенеза. Деленето на клетките става по два начина: непряко или чрез митоза (кариокенеза) и пряко делене — чрез амитоза. Р. Райчев, НКД, 14. Понякога при митотичното делене се наблюдава твърде интересно явление: в делящата се клетка се образуват не два, а три пъти повече полюса, поради което говорим за многополюсни митози. Р. Райчев, НКД, 16. Съществува пряко (просто) деление на клетката — амитоза, и непряко (сложно) деление, известно под наименованието митоза. Ал. Гюровски, АЧ, 25. При клетките, които имат способността да се делят, най-ярка негова [на функционалното увреждане] проява е забавянето на деленето: митозата започва не в съответното време, а след известен период. Вселена 69, 269.
— От лат. mitosis.