МИТОЛО̀ГИЯ ж. 1. Съвкупността от митове, съществували у даден народ като устно народно творчество. За Хораций астрологията и митологията не са за вярване, но са поетически език, в който той облича и украсява мислите си. БР, 1931, кн. 3, 92. Само това небе е могло да даде рождение на суровата митология скандинавска. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 175. Личните техни [на самодивите] черти, .., представят близки успоредици с нимфите .. от гръко-римската митология. Б. Ангелов, ЛС, 38. Митологията, която е била облечена в живи образе, е проживяла цели столетия, а оная идея, която е накарала ората да създадат тие образе, е била заборавена още в най-старите времена. Знан., 1875, бр. 11, 171. От славянската митология се вижда, че славените не обединяваха, а раздробяваха понятието за божеството. Т. Шишков, ИБН, 186.
2. Само ед. Дял от фолклористиката, който изучава митовете. Сравнителната митология доказва, че те [самодивите и самовилите] някога са били добри божества, светли духове. М. Дринов, ППБН, 76. Появила са особна наука, тъй наричаната граматика, под която разумявали не само знаянето на езика, но заедно с него и критиката, археологията (..) и митологията. Н. Михайловски, РВИ (превод), 183. Ний смело можем да го наречем, че то (Родопското) е едничкото опазено донегде в старата си форма наречие, от което много нерешени или криво претълкувани въпроси в историята, географията, филологията и митологията ни, частно българска и въобще славянска, ще добият истинското си осветление. Ст. Шишков, ЖБ, 13.
— Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843, с. 406.