МИТОТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който е свързан, отнася се до митоза. Допуща се (напр. за уретана), че се потиска синтезата на нуклеопротеидите и с това — митотичната активност на клетките. Л. Томов и др., СВВМ, 174. Деленето на клетките става по два начина: .. Много по-голямо значение има митотичното делене. Р. Райчев, НКД, 14. Косвената, наречена митотична или генетична клетъчна смърт, настъпва при сравнително по-ниски дози, след като облъчената клетка е преминала през една или няколко митози, т. е. загива не тя самата, а нейните потомци. Вселена 69, 269. В базалния, цилиндричния слой на епитела клетките могат да се делят по митотичен начин. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 311.