МЍТРА ж. Църк. Златна или позлатена корона, украсена със скъпоценни камъни, която се носи по време на богослужение от висши духовници на православната църква. Жално, че ти се отказа, в крайната си скромност, да възложиш на главата си митрата на търновския патриарх. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 134. Между тях изпъкваше висок, пълнолик епископ с дълга розова мантия и с позлатена митра. ВН, 1958, бр. 2103, 4. Надясно, най-близо до царската двойка седеше патриарх Игнатий със златна митра на главата и с позлатения си жезъл. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 431-432. Българският архиепископ ся върнал в Търново, а владиката, когото бил проводил папата, .., му дал палиума, митрата и владишкия пръстен и го направил патриарх. Др. Цанков, КБИ, 74. Свещени одежди, които употребляваме в сегашно време при богослужението, са следаящите: стихар, .., сакос, омофор и митра (корона). З. Петров и др., ЧБ (превод), 39.
— Γр. μίτρα.