МИТРОПОЛЍТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Митрополитски. Дошли са человеци из целаго окръжия в Търново да ся поклонят каймакаму и да го молят да изправи меджлис, понеже от няколико время дохождат в меджлис више привърженици митрополитови. Бълг. д, СбПер. п II, 17. След като се извести за смъртта на Охридския митрополит, тя [Патриаршията] прибърза да проводи в Охрид великия си архимандрит, под извет да прибере уж митрополитовите вещи. К. Шапкарев, МЖБМ, 20.