МИТРОПОЛЍТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. 1. Който се отнася до митрополит. Дори и Патриаршията била зависима от него и за едно мирополитско място княз Кантакузин вземал шест хиляди жълтици подкуп. М. Марчевски, ТС, 92.
2. Който се отнася до митрополия; митрополийски. В тази [за св. София] грамота царят забранява на митрополитската власт да се разпорежда с хората – работници на Витошкия манастир. ЛН, 1927, бр. 10, 2. Излязохме из портите на митрополията мълчешката, изминахме зида на митрополитското здание. Π. Р. Славейков, Избр. пр II, 30. Защитата пред властта ставаше пак селски. Търновската митрополитска кондика е пълна с частни молби, които всъщност са селски писма. Ив. Хаджийски, БДНН I, 47. Миналата година по месец юлия нашето екзархийско началство разпрати по епархиите окръжни писма, с които пригласяше секи владика да събере в митрополитския град сичките учители от епархията си на учителский събор. Ступ, 1875, бр. 7-8, 50.