МИТРОПО̀ЛИЯ ж. Църк. 1. Църковна област, управлявана от митрополит; митрополитство. На цариградския патриарх са подчинени 98 епархии, от които 65 са митрополии и 33 епископии. Лет., 1871, 83. 13-те митрополии на Българската екзархия са: Тръновската, Пловдивската, Преславската (Шумен), Варненската, Силистренската, Видинската, Нишската, Пиротската, Софийската, Кюстендилската, Велеската и Месемврийската. Лет., 1871, 84. Като стана владика, той мина да живее в една къща на Фенер, на брега на Златния рог, недалеч от патриаршията, и тук очакваше да го изпратят на някоя митрополия в провинциите. Св. Миларов, СЦТ, 28.

2. Град, в който е седалището на митрополит. Крупник тука що се споменува, ест едно село голямо в Джумалийската каза, което е било някога .. митрополия на български митрополити. Неофит Рилски, ОМР, 32.

3. Канцеларията на митрополит. Преди велики пости се венчахме, че не разрешаваха от митрополията да правим сватби през постите, много беше строго. К. Калчев, ПИЖ, 102. До моята тъмница, .., живееше клисарят на черквата и слуга на митрополията. П. Р. Славейков, БП I, IV. Аз трябваше да отида в родния си град и да си извадя от митрополията вула. О. Бояджиев, П, 30. // Сградата, в която се помещава канцеларията. Тримата организатори [на въстанието] биле затворени в митрополията, щом пристигнали. Тук тие са подложили на строг калугерски изпит, който траел няколко деня. З. Стоянов, ЗБВ I, 238. Влегол в митрополия и се качил по скали горе. Нар. прик., СбНУ ХV, 98.

— От гр. μητρόπολις.


Източник: Речник на българския език (онлайн)