МИХЛЮ̀ЗИН, мн. михлю̀зи, м. Остар. и диал. 1. Длъжник, който не може да посрещне паричните си задължения; банкрутин. Един търговец е длъжен на четире заимодавци .. От разстройството на работата му той станал несъстоятелен за изплащание (банкрот, михлюзин). Хр. Данов, ТПЧ, 297. Тоя адрес — казва кореспондентът — беше подписан само с девет подписа: четиритях бяха на лицата, които са наеле да събират подписи, а другите — на двама изгонени полицейски чиновници, .., на един михлюзин търговец. НБ, 1877, бр. 62, 243.
2. Мързелив човек; лентяй, мързеливец. Чувай, боже, от михлюзин и от хаджия. Послов. СбНУ VI, 203.
— Други форми: мухлю̀зин, мюхлю̀зин.