МЍЦЕЛ м. Спец. Вегетативно тяло на гъбите, състоящо се от силно разклонени безцветни нишки (хифи), което служи за размножаването им; гъбичина. Върху маслото те [плесените] образуват колонии, които наподобяват отпечатъци от пръсти. Мицелите им се състоят от жълтозелени и кафяви до черни нишки. Ив. Златев и др., МЗ, 42. Отначало хлябът се покрива с бели петна, тъй като мицелът на плесента е бял, а след това, когато започне да спорофира, позеленява. Н. Димов и др., ТМ, 207.
— Нем. Mizel.