МИЦЀЛИ мн., ед. (рядко) мицѐла ж. Хим. Специфични колоидни структури от повърхностно активни молекули или йони със сферична или кубична форма, към които в случай на йоногенни повърхностно активни молекули се включват и противойоните от разтвора. Колоидните йони заедно с компенсиращите техния електрически товар противойони се наричат мицели. Н. Пенчев и др., КАХ, 174. В тези [колоидните] разтвори частиците на дисперсната фаза (мицели, ултрамикрони, субмикрони) са големи 1 мк — 1 ммк. Г. Георгиев, МП, 121. Колоидната частица заедно с адсорбираните на повърхността ѝ йони и обикалящият я йонен облак се нарича мицела. Хим. ХI кл, 74.
— От лат. micella.