МЍЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Момиче, девойче. — Г. Арист ся преструва уж, че през денят, когато ставала сватбата, разбойници разбили маазата му, та влезли и откраднали всичко, що имал. Как ви ся струва? — Твърде е възможно, миче мо! П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 84. Гледале, гледале, па угледале момичето на дървото. Они викале: „Слазай, миче!“. Нар. прик., СбНУ ХLI, 434. На връщане, като минавала [Св. Богородица] край къщата на Св. Трифона, съпикасала сестра му, та я повикала и казала: „Миче мари, занес на Трифона сол и парцали да се попревърже.“ Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 184. Какиното миче за хоро се кичи. Т. Панчев, РБЯд, 209.