МЛАДЕНЀЦ, мн. -нцѝ, м. 1. Книж. Малко детенце, обикн. момче; новородено, мъжка рожба, бебе. Майки протягаха отдалеко своите младенци, които я [княгиня София] гледаха с изумени очи или се дърпаха назад, уплашени от конете. Ст. Загорчинов, ЛСС, 83. Ще се построи в Изложението една селска къща, .., през стаята окачена люлка с вечно плачущ младенец. Ал. Константинов, Съч., 233. Край синора на златокласа нива, / под дребничка шумата трънка слива, / цедилка стара излек се люлее, / а в нея кротко младенец почива. К. Христов, КР, 31. Като гост от никого невикан / и на чуждо щастие крадец — / гледам как невеста младолика / кърми своя хубав младенец. Сл. Красински, 30, 15. Ханджарът и правата сабя са членове на тялото им [на черкезите] и младенецът наченва да ги употребява преди да прохортува. Т. Шишков, ТС, 22. // Разш. Остар. Дете до 7-8 годишна възраст. — Какво, учителю, как се поминувате с младенците? Ив. Вазов, Съч. VIII, 141. Человек ся казува младенец, доде стане на седъм години. П. Р. Славейков, ПЧ, 61.
2. Само ед. членувано. Църк. Иконописният образ на Исус Христос в детска възраст, обикн. с Богородица. Иконата е Богородична, .. — в средата, в правоъгълно поле е изписан ликът на Богородица с младенеца в ръце. Отеч., 1977, кн. 10, 44. Над нея се навеждаше остарялата икона на божата майка, която стискаше в прегръдките си младенеца и ронеше от чистите си големи очи едри сълзи. Елин Пелин, Съч. III, 119. Над леглото, върху олющената стена висеше мадоната с младенеца. ВН, 1960, бр. 2667, 4.
3. Диал. Момък, ерген. — Ний си калина дадохме, /../ ако ми вяра не хващаш, / ела у дома да видиш. / Стоян на врата надникна / и Борянка съгледа, / как е Борянка стъкмена / помежду двама младенци, / младенци, още ябанци. Нар. пес., СбВСт, 765. Донка тъмничерю думаше: / Тъмничерю ле, байно ле, / деня ми е усилно и не е, / но ноще ми е много усилно, / кога засвирят момците, / момците и младенците. Нар. пес., Христом. ВВ II, 225.
4. Диал. Само мн. Младоженци. Когато във венчането свещеникът води младоженците до три пъти около средстоящето на стол Евангелие, .., тога кумовото момче, .., следва подир младенците отзад. СбНУКШ ч. III, 71. Проговори кума и старокя: / — Такум бога, сирота влайинко, / я водете два млада младенци, / водете ги у ладно одайче. Нар. пес., СбНУ IX, 23. Завели ги / во черковата / да вянчават / мома Бяла, / святците са продумали: / — Я питайте / младенците / да не бъдат / някак нящо /породица? Нар. пес., СбНУ V, 16.
5. Диал. Само мн. Празникът Свети 40 мъченици, който се празнува на 9 март. Един път — помня го като сега — дошъл [бае Митар] сам в градината ни на едни Младенци, порязал асмата, що беше въз стената до бабини Тацини. М. Георгиев, Избр. разк., 100.
◊ Като мекия сняг по Младенци, топя се. Диал. Много бързо, лесно (топя се). Доброто злато не ръждее, доброто сърце не пати. И да пати, патилото не го яде, не трае, то се топи като мекия снег по Младенци. М. Георгиев, Избр. разк., 84. Като младенец, спя. Разг. Спокойно, дълбоко (спя). — Как спахте, господин Евгени? — Като младенец — рече Евгени. Д. Ангелов, ЖС, 9. Като младенец, се наспивам. Разг. Много добре (се наспивам). Постлаха му мека постеля, легна, наспа се Манаси като младенец. СбХ, 40.