МЛАДЀНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от младенец (в 1 знач.); бебе, бебенце. Най-много пакост правят пръчките, които ся намират по корсетите, зачтото все на едно място стягат, та стискат най-много корема и младенчето у корема. Й. Груев, КН 7 (превод), 9. Когато посетителки или посетители дойдат в къща, където се е родило младенче, поздравяват домакина или домашните с овие речи: „Честито ви младенче“ и пр. СБНУКШ ч. III, 20. Обрязанието ся свършвало в осмия ден след рождението. В тоя ден давали са име на новороденото младенче. З. Петров и др., ЧБ (превод), 187.