МЛАДЀНЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Детство, детинство. Като гледаш тази квачка и пиленцата ѝ, не ти ли иде наум, синко, за бдителната грижа на майка ти в дните на твоето нежно младенчество? Пч, 1871, кн. 2, 19. Детето, щом излезе от младенчеството си, бива колко-годе снабдено с познание за предмети от голяма важност. У, 1870, бр. 4, 54. Физиологията, ако и да е обработвана твърде старателно, е останала и до днешния ден в своето младенчество. Знан., 1875, бр. 9, 135.
2. Младост, младини. Не, не е същият онзи градец, който е бил кърмило на детството и младенчеството му! Е, 1981, бр. 4, 3. Множество ученици са наяждат до умиране и между тях още от младенчеството им са срещат пияници. Знан., 1875, бр. 2, 29.