МЛАДЀЯ, -ѐеш, мин. св. (рядко) младя̀х, прич. мин. св. деят. (рядко) младя̀л, -а, -о, мн. младѐли, несв., непрех. 1. Изглеждам млад или по-млад, отколкото съм. Противоп. старея. Само човекът, който дойде с ватенка, не беше остарял. — Ти младееш, дяволе, ти младееш! — учуди се професорът. Л. Михайлова, Ж, 6-7. Колкото повече Матей побеляваше .., толкова повече тя младееше. К. Колев, М, 13.
2. Чувствам се млад или по-млад, отколкото съм; подмладявам се. Противоп. старея. Допра ли се до теб, като Антея, / аз пак крила добивам и младея! Ив. Вазов, Съч. III, 67.
3. Остар. Живея годините на младостта си млад съм. Който от вас и да би погледнал на тия гиздави създания, които растат, младеят и стареят в тоя земен рай, той непременно трябва да си зададе въпрос, защо аз не съм се родил, защо не съм израсъл и защо да не умра в тоя град? Л. Каравелов, Съч. VII, 3. Ако не ся трудиш доде младейш, без риза ще остарейш. П. Берон, БРП, 38. Почитай старите, доде младееш, да почитат и тебе, кога остарееш. П. Берон, БРП, 37. младея се безл. — Я не се подигравайте! При този хубостник (чумосва мъжа си) мъчно се младее. Живи хора яде. Д. Немиров, В, 24.
МЛАДЀЯ СЕ несв., непрех. 1. Държа се като млад, имам поведение на млад човек. Както ме видиш, дядо попе, младея се и аз с младите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 64 ● Обр. О, потоци разгалени, / о, вий, пойни птички, / о, трендафили алени — / младейте се всички! Ив. Вазов, Съч. III, 19.