МЛАДИНА̀ ж. Обикн. в съчет. млада младина. Диал. 1. Млад човек; младица, младия. За Цонка ми се къса сърцето, дето се е катурила така, млада младина. Т. Влайков, Съч. II, 251. — Да вари мама ченица [пшеница], / да поменува троица, / троица млади младини! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 127.
2. Като прил. Млад. Дето кука кука сегиз-тогиз, то е моя младина невеста. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 71.