МЛА̀ДИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал.-гальов. от млад. Химикът не можеше да се заседи на едно място. Непрекъснато шареше от купе на купе — търсеше нещо по-интересничко, по-младичко, по-крехкичко. Д. Калфов, Избр. разк., 115. Две волчета имахме, от наш домазлък бяха, младички, хубави като гълъби. Й. Йовков, ВАХ, 104. Между това — още в самото начало на князуванието Симеоново, византийците зеха да шават, .. При това мислели са гърците, че ще могат лесно да надвият младичкия момък, който едва-що беше стъпил на българския престол. Св. Миларов, Н, 229-230. Имала йе мама, майно ле, / еного сина Стояна, / .. / бързала й да го ожени, / младичък да го задоми. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 142. Да си та чуят йу дома / моине дребни дечкове, / мояна стара майчица, / моено либе младичко. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 24.