МЛАДЍЩЕ1, мн. -а, ср. Остар. и диал. Млад мъж; младеж, момък, младец. Каква чест прави на жълтоклюните младища това, ако рече светът: Поглядни го! Вече е мъж. Лет., 1869, 117. Рекъл [пашата] им: — Вий са видите да сте минопаметни чловеци (..), сега има едни младища, които не мислят право и не разсъждават времената. АНГ I, 599.
МЛАДЍЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. Младо животно (обикн. агне, теле, яре). Птиците пееха с крилата си и се гмуркаха като риби в чистия въздух. Полето замириса на младище. М. Яворски, ХСП1 133. — Боже ле, мили боже ле, / я задай тежки югове / и задай дажди петрови, /.. / Та да ми стока излезне: /../ Па ще да дойде Гергьовден, / тогай ще дела младища / на манастир ще ги харижа. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 162.