МЛАДОГРАМАТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Който се отнася до младограматик и до младограматическата школа.
◊ Младограматическа школа. Езикозн. Езиковедска школа в европейското езикознание от края на XIX в. и началото на XX в., чиито представители определят езика като индивидуално-физиологическа дейност и изучават езиковите явления в историческото им развитие, без взаимовръзката им в езиковата система. Основателите [на младограматическата школа] обръщат внимание на историческото развитие на езика, в което господстват строги безизключителни фонетични закони.