МЛАДОЖЀНЕК, мн. -нци, м. Диал. Младоженец; младоженик, младожен, младожена, младоженя, младоженяк. По това време отдолу, по асфалтираното шосе, засвирват клаксоните на десетки леки коли: възвестяват началото на голямо събитие — булката пристава на младоженека. Отеч. 1978, кн. 6, 18. Младоженекът очеква с голямо нестърпение минутата, за да види жената си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 415. Откак е Стара планина / нищо не е минвало, / сега че сватба да мине / с Иринка млада невеста, / със Милен млад младоженек. Нар. пес., СбВСТТ, 957. Стоян са люто расърди. / — Че си сватбата изпряварих, / че им зех, мамо, булката, / булката и младоженека. Нар. пес., СбНУ XXVII, 194.