МЛАДОЖЀНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж в деня на сватбата си или наскоро след нея. Черквата се изпълни с народ. Запалиха свещите на полюлея и поди него се изправиха булката и младоженецът. Й. Йовков, СЛ, 176. Излязъл например един младоженец, отделил се от бащиния си двор, .., тряба му по-преди една що-годе къщица да си подигне. Ил. Блъсков, СК, 30. ● Обр. Ке излезе старо мале / да си пита за менека. / Вие така обадете: / — Ние Милкя оглавйиме / за бел камен младоженец. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 22.
2. Само мн. Мъж и жена в деня на сватбата им или наскоро след нея. Едва ли бе имало в софийската катедрала от съграждането ѝ такава богата сватба. Да благославя младоженците митрополит. В. Геновска, СГ, 139. Музиката стъпи на моста, подир музиката младоженците, сватовете, после шаферите, та цялата сватба се наниза. Й. Радичков, В, 141. Ето ги свекъра и свекървата със здравец посрещат младоженците. Г. Белев, ПЕМ, 53. Двамата младоженци причастиха ся первен и после ся венчаха с голям обряд. ЦВ, 1859, бр. 421, 1.