МЛАДОЖЀНИК, мн. -нци, м. Диал. Младоженец; младоженек, младожен, младожена, младоженя, младоженяк. Тука преди някой ден те направят сватба тайничко, невестата платила на сватята 10 лири, а младоженика на попу 4 лири, да го венчае без вула. Г, 1863, бр. 3, 20. Тежка сватба си срешнахме, / че си сичките изклахме, / току булката остана, / булката с младоженика. Нар. пес., СбГЯ, 74.


Източник: Речник на българския език (онлайн)