МЛАДО̀К, мн. -ци, м. 1. Разг. Млад мъж, почти момче. Противоп. старок. Напред тъпанът гърми, музиката свири, след нея, мъже и жени — младоци и староци и сополиви малчугани с любопитни очи и зачервени бузички. Ст, 1964, бр. 940, 3. Тук вече се бяха събрали група моряци: боцманът Тръпо .. и неколцина новаци, .. За тези младоци корабният живот беше нещо тайнствено и много любопитно. Н. Антонов, ВОМ, 53-54. — Младостта! Какво знаят тия младоци за живота! Още нищо не са видели, нищо не са изпитали върху гърбовете си. Г. Мишев, ЕП, 108. Нищо и никакъв младок, направо от гимназията — и тръгва да работи за препитание на семейството си! Отеч., 1978, кн. 13, 20.
2. Обикн. мн. Диал. Младочка; младица, младока. Вървяха на две крачки един след друг. Водеше Янка. Така изминаха полето и навлязоха в редките младоци, между които се губеше черният коларски път за корията. Ст. Мокрев, ЗИ, 362.
3. Нов клон, покарал от дънера на старо дърво; издънка, летораст, филиз, младочка, младока. Някога даваше [дънерът] плодове, виеше клони към небето и изведъж, без да усети, застаря, засъхна. Младоците избуяха край него, разпериха ластари и поеха нагоре. Кл. Цачев, ГЗ, 78-79. Че и гората пали есенно време. .. Нарочно я пали, паша да си прави, та напролет, като покарат младоци, да има какво да пасат козите му. Чудомир, Избр. пр, 22. За развъждането на черничките са употребляват младоци (шафове) от чарница в три аршина дълги или по-късички. 3. Княжески, ПРШ (превод), 27.