МЛЕКЦЀ, мн. няма, ср. 1. Умал. от мляко; млечице. — Пийнете си, мамините, — увещаваше ги майка им — пийнете си млекце, после ще ви дам медец. Ив. Остриков, ОП, 52. Нито овце имахме, нито пък кози, за да се облажим от млекце, масълце или сиренце. Кр. Григоров, ОНУ, 103. Зърната пукаха, млекцето им [на мамулите] прегаряше, цвъртеше на въглените. О. Василев, УП. 23. — Дайте ѝ [на кобилата] сенце, / да набере млекце, / да надое жребче! Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 44.
2. Диал. Семенната течност на мъжките риби. (Н. Геров, РБЯ).
— Друга (диал.) форма: млѐхцѐ.