МЛЀЧНИЦА1 ж. 1. Бот. Род гуглести гъби, в чието плодно тяло се образува млекоподобен сок. Lactarius.
2. Название на някои от най-разпространените гъби от този род, като лютивка, рижика, мъхнатка и др. Из дъбовия шумак в Усойната е пълно с лютици .. Тази коза навярно .. е опитала млечниците, .. Тя зяпа — пари ѝ в устата. Г. Краев, СК, 63-64. Млечницата е вкусна гъба, прилича на печурката. Стен. VIII кл, 63. На отровната млечница пластинките отдолу са белезникави, а на ядливите — оранжевочервени. Д. Цончев, ЧС, 30.
◊ Лютива млечница. Гъба от род млечница, с лютив вкус, която расте из цялата страна на групи, най-често в широколистни гори, с фуниевидна бяла до сивожълта гугла, която при счупване отделя млекоподобен сок, с лютив вкус; лютивка, свинско ухо. Lactarius piperatus. Гуглестите гъби растат главно в горите. Такива са познатите на всички маматарка, бронзовка (трепетликова гъба), брезова маматарка, лютива млечница и мн. др. Бтн V и VI кл (превод), 169. Червена млечница. Гъба от род млечница, която расте в иглолистни гори, с фуниевидна керемиденочервена гугла, ядлива, при счупване отделя керемиденочевен сок, който бързо позеленява; рижика. Lactarius deliciosus. В най-голямо количество на Витоша се явяват следните ядливи гъби: маматарка, брезовка, червена млечница, пачи крак, сърненка, коралка и др. Пр, 1953, кн. 6, 5.
МЛЀЧНИЦА2 ж. Разг. Заболяване на устната кухина у кърмачета и тежко болни, изтощени възрастни хора, характеризиращо се с млечнобели налепи върху лигавицата на устната кухина, причинявано от дрождеподобни гъбички; стоматомикоза. Много често в тази [кърмаческа] възраст, .., се среща едно заболяване на устата, наречено млечница, което се причинява от гъбички. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 32. А това смукане, .., причинява на езика различни болести, които са срещат само у децата, като млечница, вятър (..), колик и др. (превод) Ч, 1875, бр. 4, 174.
МЛЀЧНИЦА3 ж. Диал. Царевичен кочан, на който зърната са в млечна зрялост. Тоя мирис ме опиваше и ми напомняше беленка, на която пеят и се подкачат моми и ергени, а до тях кълколи пълен котел с варени млечници. Кр. Григоров, Р, 63-64.
МЛЀЧНИЦА4 ж. Диал. Женско животно в период, когато кърми малките си; млеченица1, дойница1. Агънце дума Стояна: / — Снощи три пъти стадо преброиф, / мойта майка не видой /.. / — Агънце мило, баново, / .. /добра ѝ цена дадоя, / та я байко ти продаде, та ти остави, остави / до девет майки млечници. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 318. Милано, любе Милано, / да довеш [доиш] крава млечница. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 48.
МЛЀЧНИЦА5 ж. Диал. 1. Ястие от сварен в подсладено прясно мляко ориз; мляко с ориз, сутляш, млеченица2.
2. Баница с мляко и яйца; млечник1.