МЛЕЧНОБЯ̀Л, -а, -о, мн. млечнобѐли, прил. 1. Който е бял като мляко; млечен. По млечнобялата му шия започна да избива гъста червенина... К, 1963, кн. 7, 3. Хаджи Пени урежда веселба. .. Разнасят се леблебии, .., лее се сакъзлия млечнобяла мастика. Д. Немиров, Б, 148. Павел взе един кокосов орех, проби го и изпи до капка млечнобелия му разхладителен сок. Гр. Угаров, ПСЗ, 201. Ето я стенната печка, облицована с млечнобели фаянсови плочки. А. Гуляшки, ДМС, 75. На писалищната маса имаше голяма лампа с млечнобял абажур, който даваше приятна мека светлина. СбЦГМГ, 322.
2. За светлина, сияние и под. — който е без блясък; матов, млечен. Вън беше млечнобяла, тиха нощ. Й. Йовков, ВАХ, 57. Беше мъгливо, защото по-далечните стъбла, пък и пролуките между тях, тънеха в някаква млечнобяла здрачевина. А. Гуляшки, ЗР, 323. Щом чух гърмежа, обърнах се и видях в млечнобялата светлина на пълната луна неочакваната картина. М. Гръбчева, ВИН, 396.