МЛЀЩЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. и прех. Диал. Мляскам (в 1 и 2 знач.). Пречупиха [циганите] питата на четири и захванаха да топят от четирите краища на сахана, като си говореха нещо цигански и млещеха като прасета, кога дъвчат зрял вехт мисир. Ц. Гинчев, ГК, 231-232. Детето преди да си тури в уста главучката [на гърдата], то я лиже с язика си и я млеще. Й. Груев, КН 7 (превод), 52. млещя се страд.

— Други форми: мла̀щя, мля̀щя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)