МЛИВА̀Р, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Човек, който е занесъл (закарал) на воденица (Мелница) зърно за мелене. Няма ги схлупените воденички — караджейки, нито тепавичките, когато от Дунава чак слизали мливари и вълнари насам. Ст. Станчев, НР, 36. Никога по-рано толкова мливари не бяха идвали да мелят брашно. К. Калчев, УЧС, 29. Мливарите си помагаха един на друг. Стоваряше някой чувал от колата, друг подпира отстрани, дорде го емнат на площадката. Оттам нататък се грижеха мелничарите. Кр. Григоров, Н, 151. Като му ишли мливарите, он [воденичарят] месил турта, та правил облог сас них: доде са опече туртата, ако он излаже мливаро, ще земе на мливаро житото. СбНУ XIV, 495.
— Друга (диал.) форма: млева̀р.