МЛЍВО̀, мн. (рядко) млива̀, ср. 1. Зърнени храни, които се носят (карат) на воденица (мелница) за смилане. Воденичарят, .., като чу сигнала, че мливото се е свършило, стана да сипе ново жито. Т. Харманджиев, КЕД, 27. Стопанин с дълбоката крина / отмерва чували от първа вършитба / и близко отнася ги в мелница стара, / де улей се пени и кошът потраква, / та мливото става на меко брашънце. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 6. — Тука гледаш някой дошъл от града, донел чувале с мливо, .. и ги нарежда във воденицата — чака да му дойде редът. Ч, 1875, кн. 13, 610. Кой како докарувал на них мливо, надлажували се сос мливаро и кой надлаже, на него че си остане брашното. И секогаж надлажували воденичарето и зимали мливата на човеците. Нар. прик., СбНУ XIV, 381.
2. Стесн. Брашно, ярма и др., които се получават при смилане на зърно във воденица (мелница). Двама селяни с побелели калпаци, .., наведени, прибират в шарени торби от раклата скъпоценното мливо. Мелничарят наблюдава прав от малкото прозорче на улея, по който тече бялото брашно. З. Сребров, Избр. разк, 200. Деца и жени мъкнеха торби с корени, сушеха ги и ги мелеха и от мливото правеха тесто. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 188.
3. Диал. Мелене, смилане. Лющенето му става със специални ръчни мелници, които приличат на камъните за мливо на кукуруз в нашите караджейки. Ал. Гетман, ВС, 171. Един ден .. някой от долненците нарамил тайно чувал зърно и го отнесъл на мливо в чифлика. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 44. Под навеса до къщата постоянно бяха вързани кон или муле, докарали чувалчета с ръж и жито за мливо. Ст. Мокрев, ЗИ, 59.
— Друга (диал.) форма: млево̀.