МЛЍВЦЀ, мн. мливца̀, ср. Умал. от мливо. У нея пишеше така: „Воденичаро много много трици да не яде, а то да ми даде мливцето да си ида.“ И така момчето надлъгало кьосавио воденичар, та си земало брашното. Нар. прик. СбНУ XIV, 382.
