МЛО̀ГО нареч. Диал. Много. Срещнале са я три змея, / три змея до три облака / и си на Радка думаха: / — Радке ле, мома убава, / млого си, Радке, убава, / ала си малко глупава. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 48. — Млого труд, братко, ти сторуу /още малко шъ напраши — / до три ми вурни поръчай. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 92. — Вала тебе, моя стара мале, /млого оди, мале, млого чуда видо, / .. / преодил съм села и паланке, / а маале брой немаю. Нар. пес., СбНУ ХLIX, 20. Китчице Радо, / лобода, / дай ми нож да се пробода / за горна, долна маала, / ала за средна най-млого, / че има моми убави. Нар. пес., СбНУ VI, 20. А звезда му [на Марко] потио говори: / — Леле Марко, леле добър юнак, / да ти ли си, Марко, млого юнак. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 9. — Илийчо, олум Илийчо, / Я седи, олум, не ходи, / хайдутлук не е за млого, / за година и полвина. Нар. пес., СбГЯ, 111.