МЛЪ̀КВАМ, -аш, несв.; млъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам, спирам да говоря; замлъквам. В селската кръчма разговаряха шепнешком и когато кметът влизаше — млъкваха. П. Вежинов, НС, 174. — Няма ли да млъкнеш? — Млъквам. Пий си бирата... Разбира се цялата тази история изглежда порядъчна. Ем. Манов, БГ, 10. И ако случайно понякога тя млъкваше, да се прокашля, да си вземе дъха, .., то в очите ѝ се виждаше как мислите ѝ продължават се още да се усмихват на нейния светъл идеал. Елин Пелин, Съч. II, 119. Скарале са се, скарале / угра и стара свекърва — / ни йена не йе млъкнала. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 126. // Спирам да говоря поради липса на доводи, съображения. — Е, тъй като е, земни ми едно момиче да ми слугува, .. — Да си имала свое момиче, та да ти слугува, отговаряше хаджи Вълко строснато. На това майката воздъхваше и млъкваше. Ил. Блъсков, ПБ I, 14. Пък тя тогаз му рекла: — Сал аз имам такваз гривна, ни ща са намерят по света малко гривни кат мойта! Тогаз той млъкнал. Нар. прик., СбНУ XXIX, 203. // Преставам, спирам да плача, да пея, да се смея, да шумя; замлъквам, притихвам. Една жена чака братята си, които не е виждала кой знае от кои години. Убита от радост — реве и не млъква. А. Каралийчев, ПГ, 179. Панчо зафана да го люлее и то [детето] зе да млъква. Т. Влайков, Съч. II, 126. От класната стая се чуваше смях и глъчка, но когато учителят отвори вратата, всички млъкнаха.
2. За животно или птица — преставам да издавам характерни звуци. Откак стана Радка мома, кучето им по цяла нощ не млъкваше и около къщата им се чуваше шъпнене и прибягване. Ил. Волен, ДД, 115. От сините ѝ върхове [на планината] слиза хладната вечер. Жабите млъкват, стадата се прибират към селото. Ем. Станев, ЯГ, 71.
3. За звук, шум, глас, смях, мелодия и под. — преставам да се чувам; замирам, замлъквам. Двете песни веднага млъкват при самия мост и двете млади дружини се събират. Ив. Вазов, Съч. IX, 190. Тя беше малко поотдалечена, .., и не вземаше участие ни в разговора, ни в смеха на момите, който избухваше от време на време висок, силен, еклив и отведнъж млъкваше. Елин Пелин, Съч. III, 48. И моят глас млъкваше, смутен и треперящ, / треперящ от горест и гняв. Е. Багряна, ВС, 35. И ето в оня час на синята мъгла, / когато млъква шум и тишината стене, / .. / Спомнете си, деца, спомнете си за мене. П. К. Яворов, Съч. I, 151. Събрания народ, .., / емне го — и дълго след това / не млъква „Да живей!“ и с трясък и мълва през двори из града повтаря и се носи. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 175. ● Обр. Не млъква вой! — стихийна буна... / Не млъква зимната фъртуна. П. К. Яворов, Съч. I, 80.
4. Прен. За инструмент, машина и под. — преставам да издавам, да възпроизвеждам звук, мелодия, шум. Тръбите млъкват, конниците се събират и спират на мегданя. Й. Йовков, Разк. I, 108. Ситата на тонгите прегракнало забавяха тракането си и млъкваха, сякаш уплашени от виковете. Д. Димов, Т, 211. Пустата цигулка / свири и не млъква : / — Ци-гу ми-гу, хай! — / Съмва или мръква — тя не ще да знай... Ем. Попдимитров, ПМ, 47.
5. Прен. Преставам, спирам да творя, да се изявявам. И той наистина млъква като поет, без да знае никой за причината на неговото мълчание. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 210. млъква се безл. Щом влезе учителят, мигом се млъква.
◊ Не ми млъква<т> устата. Разг. Говоря много, голям бъбривец съм. Никога в живота си бай Мито Пармакът не е бивал тъй весел, шеговит и разговорлив. .. Пък се и не спира, нито пък му млъкват устата. Ц. Церковски, Разк., 237.