МЛЪ̀КВАНЕ ср. Отгл. същ. от млъквам и от млъква се. Калинов, унесен в сериозни мисли, и не забележи тоя ред млъкването на Нанка. Т. Влайков, Съч. II, 185. Ще легне [Пенчо] и ще спи до мърчина и станеше, като хората ще си лягат, когато изново пак ще да подкачи своите лудини и няма вече млъкване цяла нощ. Ил. Блъсков, ПБ I, 99. Невестата излезе недевойка, .. изведнъж всите ги поплаща внезапно млъкване, — свирбите и веселбите мигновено се прекъсват. СбНУКШ ч. III, 82.