МЛЯ̀СВАМ,-аш, несв.; мля̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Мляскам (в 1 и З знач.) веднъж или няколко пъти. — Ела да те почерпим, бай Любене. — Нашите ми пратиха пастърмица. — Хм-м-мм — млясна Войводата. — Хубаво, хубаво... Цв. Ангелов, ЧД, 195. Яна прибра ръчичките ѝ, но и този път красавицата не се събуди, само млясна с устничките си. К. Калчев, СГ, 49. Като съгледа отца Кирила, .., скочи на крака, с необикновена бързина, смъкна си големия рунтав калпак, прекръсти се набожно и след като млясна десницата на светиня му, произнесе: — Благослови отче святий! З. Стоянов, ЗБВ II, 262-263. млясвам се, млясна се страд., възвр. и взаим.


Източник: Речник на българския език (онлайн)