МЛЯ̀СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мляскам и от мляскам се. В тъмнината ѝ се мярна детска главичка, сложена до гръдта ѝ, счу ѝ се тихо бълнуване, мляскане на сънени детски устни. Ст. Марков, ДБ, 40. Пое чашката с дългата си ръка, .., и на едри глътки, с шумни подсмъркания и мляскания я изпи. Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2. Зад нея се чуваше лакомото мляскане на свинете. Елин Пелин, Съч. II, 151. Вечерята иде! И всичките [войници] стават. / И почва се глухо потракване често / на баки, лъжици, и мляскане бързо / на гладни уста. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 154. Виж как се в нея свива / и как се гали! / „Стоенке!“ „Лазарчо!“ .. И мляскане, и — / прочее... К. Христов, Избр. ст, 257.