МЛЯ̀ЩЯ, -еш и -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Мляскам (в 1 и 2 знач.). Месестите му джуки млящеха, когато говореше. Ст. Даскалов, СД, 523. Пендо изпива ракийката, обърсва се и дълго мляще с уста. Елин Пелин, Съч. V, 82. Когато заядоха [Рашид бей и семейството му], всички мълчеха и само устата им се чуваха като млящат. Ц. Гинчев, ГК, 32.
— Други форми: мла̀щя, млѐщя.