МНЍМО. Книж. Нареч. от мним; лъжливо, неистински. Кажи кога дотегва животът... ей тъй, за да махне човек ръка? — Е, дотегва, да .. Кога човек възмъжава .. тогаз то мнимо дотегва .. — зреещи дух се бие о стените. А. Страшимиров, Съч. I, 188.


Източник: Речник на българския език (онлайн)