МНЍТЕЛЕН -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е прекалено подозрителен и за всичко вижда нещо неблагоприятно за себе си; недоверчив, подозрителен. Не знам дали турското петвековно владичество е повлияло тъй вредно на нашия национален характер, или други пък обстоятелства, но ние сме затворени, саможиви, мнителни, почти мрачни. Ив. Вазов, БП, 113. Учителят по електроника, млад инженер, твърде придирчив и мнителен, се бе качил върху последния чин, за да наблюдава по-добре дали някой няма да се опита да преписва. Г. Караславов, БП, 248. От известно време той беше станал прекалено мнителен. Спреше ли се при тях, те замълчаваха, веднага се съмняваше, че непременно за него е ставало дума. В. Нешков, Н, 15-16. Над главата му [на Муткуров] стоеше един военен съвет, твърде ревнив за своите права и твърде мнителен. Всичко за тоя съвет бе подозрително. С. Радев, ССБ II, 135. Последното ми ходяние в София даде повод на някои мнителни, а може би и гузни хора за своеобразни съждения и предложения. П. Р. Славейков, ПХС, 1.